Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2013 00:41 - Благодарете на болката
Автор: pytekitenasydbata Категория: Тя и той   
Прочетен: 2503 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 07.10.2013 01:40


Изповед на един дъх.

image
Беше време, когато не знаех дали живея или просто съм на земята, само за да докажа, че съм силна.

Беше време когато светът се срути върху мен, така изненадващо и безпощадно, че останах без дъх..

Беше тежко време за млада жена, майка на две деца, оставена от мъжа си, предадена от родната си майка и сестри…

Не знам как оживях.

От многото, които ми беше съдено да изживея, най-тежкото бе момента,  в които бившият ми съпруг открадна децата ми и ги водеше на различни места, за да не ги виждам, а те да свикнели с мисълта, че няма да съм с тях.

Беше август месец и той ги завел в гората на някакво бунгало, като диви зверчета.

През половин час със сълзи и плач, се обаждах на свекърва ми и на него да ми кажат какво става, къде са децата ми, защо правят така.., но те ехидно ми отговаряха с подигравка или изобщо не ми вдигаха телефона.

Гавреха се с майчините ми чувства без да им пука от нищо.

Хвърчах от място на място с надежда да ги открия.

Виках ги по име обезумяла, с надежда да ми отговорят от някъде..

Скачах в огъня без да се замислям, бягах от работа за да ги видя случайно, молех се поне за една минута да ги докосна, да ги прегърна и да им кажа да не се страхуват. Живеех с мисълта само да ги видя, но и това ми отнемаха.

Не можех да мисля от ужас.

Пресушиха сърцето ми от страх и мъка.

Гърчех се и се молех, поне разсъдъка да ми запази Господ, за да мога да съм, още поне мъничко, майка на децата си.

Нямаше кои да ме прегърне и да ми даде надеждата, от която имах нужда.

Бях оставена сама да полудявам в отчаянието си.

Всеки ден съдбата беше безмилостна към мен.

Всеки ден умирах бавно...и дълго.

Всеки ден и до днес.

Като престъпник съм била осъждана заради майчините си чувства, като дивеч ме преследваха заради битката ми да си взема децата.

Оплювана и окаляна бях заради неистовата си любов към рожбите си, но накрая истината победи, благодарение на хора който наричам Човеци, и заради вярата, че никой не може да убие майката в мен.

Защото любовта и надеждата никои не можа да ми отнеме.

И понеже нямах дори и майка си зад себе си, да ме подкрепи, да ми даде кураж и да ми каже спокойно какво да правя, аз си казах:

 - Ако трябва и с майка си ще се боря, но ще е до край…И се борих до край!

Първо откраднах  дъщеричката си, а след това и синчето си....Борбата ми беше жестока и неравна.Правех грешки, учех се от тях, исках да бъда себе си -  тази весела и дръзка жена, която бях преди да ме ударят, но не се получаваше винаги, не беше лесно...

И все пак победих!... Сама срещу всички!.. Върнах си дечицата!

Дори и омъжих едното. Другото следва, работейки..

Но живота ми не става по-лек.

Миг след миг, ден след ден ми отнема силите в борбата за оцеляване.

Още колко време ще продължава това, не знам, но не се страхувам.

Защото победих…

Тъжен е вопълът ми, нали?

Но не губя надежда.

Защото могат да ни отнемат много неща, но това което носим в себе си – истинската любов в нас, никой не може да ни отнеме.

Ето днес пиша пред всички ви, разголвайки в един дъх душата си, защото вярвам, че и риданието ми може да даде някому куражът, който никой не даде на мен.

Сега се старая да съм добър ученик на живота и с каквото мога да бъда полезна на другите.

Моля се всички хора да са добре и да намерят в себе си сила за да са изпълнени с добрина и любов, въпреки всичко.

Да вярват в себе си макар и да грешат.

Да се борят, дори когато няма кой да ги разбере.

Даже да ни нараняват, унижават и мачкат, борете се - това е урока,  които научих през болката и запомних завинаги.

И тази болка ме направи добра.

Толкова добра, че простих непростимото. Не всичко и не на всички…

Благодарна съм и.

Бъдете благодарни и вие. И прощавайте, когато можете…

Обичам ви.

Lady in Red

http://www.youtube.com/watch?v=4m5Bcs6HU_4




Гласувай:
3



1. demograph - Ето нещо като надежда
08.10.2013 19:06
http://desita444.blog.bg/poezia/2013/06/14/syshtestvuvash.1120177
цитирай
2. paciencia - Здравей!
10.10.2013 02:37
Много мъка си преживяла, но си съхранила любовта. Не може всичко да е болка. Имай вяра!
Поздрави!
цитирай
3. mishanka - Kakva sydba
15.10.2013 20:19
Kakva silna maika.
цитирай
4. mishanka - moqta golqma nadevda
15.10.2013 21:41
demograph написа:
http://desita444.blog.bg/poezia/2013/06/14/syshtestvuvash.1120177

Zashto nadejdata.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pytekitenasydbata
Категория: Тя и той
Прочетен: 24758
Постинги: 7
Коментари: 15
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031